ПЪРВАТА ЛЮБОВ Е ПОЛЯТА С МЕД И ПОРЪСЕНА С ПРАХ

Колко ли години минаха

от първият ни поглед?

Сякаш ми пораснаха криле.

В очите - пърхащите пеперуди,

в душата - мед полива моето сърце.

Как усещах всеки дъх и всеки смях.

Всичко беше споделено между нас.

Всички твои сълзи аз изплаках,

 а всяка моя рана ти изстрада.

А когато скучното ми име ти изричаше,

ах, какво се случваше със мен?

И сега те виждам и не вярвам

как трепери леко моето сърце...

Колко време мина, че не помня

любовта на моите мечти!

Заблуди ме ти със свойте споделени чувства,

окова ме с твоите невинни лъжи.

И след година, и след две, ще пея

нежно и лирично аз на своето дете:

„Как умираме, така и се целуваме –

със затворени очи.”