29 авг. 2012 г., 20:11

Първичен зов 

  Поэзия
509 0 0

 

 

Късно лято с аромат на наближаващата есен,

лист след лист багрят се в ярки цветове,

понася се навред позната, тъжна, но красива песен,

сътворена в минало далечно от самите богове.

 

В тази песен се разказва за рая тук на земята,

създаден за хората да живеят в мир и любов,

от тях се очаквало малко - само да пазят красотата

и чистотата на земята, да се вслушват в нейния зов.

 

Но човекът забравил, изгубил изконната връзка

и престанал да чува думите на земята, нейния глас,

започнал да живее напук, в наглост все по-дръзка,

не се грижел за нея, обърнал ù гръб от раз.

 

И накрая боговете се рагневили и земята посърнала,

нейната свежест, нейната прелест тихо угасвали,

природата от рай бавно в пустиня се превърнала,

така есента прогонила вечното лято, макар и за кратко.

 

От тогава всяка година се повтаря този кръговрат,

раят изчезва, за да се завърне още по-шеметно красив,

още по-тържествуващ и велик, но няма връщане назад,

животът не е вечен, а красотата е дар неоценим.

 

© Христина Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »