29.08.2012 г., 20:11

Първичен зов

698 0 0

 

 

Късно лято с аромат на наближаващата есен,

лист след лист багрят се в ярки цветове,

понася се навред позната, тъжна, но красива песен,

сътворена в минало далечно от самите богове.

 

В тази песен се разказва за рая тук на земята,

създаден за хората да живеят в мир и любов,

от тях се очаквало малко - само да пазят красотата

и чистотата на земята, да се вслушват в нейния зов.

 

Но човекът забравил, изгубил изконната връзка

и престанал да чува думите на земята, нейния глас,

започнал да живее напук, в наглост все по-дръзка,

не се грижел за нея, обърнал ù гръб от раз.

 

И накрая боговете се рагневили и земята посърнала,

нейната свежест, нейната прелест тихо угасвали,

природата от рай бавно в пустиня се превърнала,

така есента прогонила вечното лято, макар и за кратко.

 

От тогава всяка година се повтаря този кръговрат,

раят изчезва, за да се завърне още по-шеметно красив,

още по-тържествуващ и велик, но няма връщане назад,

животът не е вечен, а красотата е дар неоценим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....