Aug 29, 2012, 8:11 PM

Първичен зов

  Poetry
697 0 0

 

 

Късно лято с аромат на наближаващата есен,

лист след лист багрят се в ярки цветове,

понася се навред позната, тъжна, но красива песен,

сътворена в минало далечно от самите богове.

 

В тази песен се разказва за рая тук на земята,

създаден за хората да живеят в мир и любов,

от тях се очаквало малко - само да пазят красотата

и чистотата на земята, да се вслушват в нейния зов.

 

Но човекът забравил, изгубил изконната връзка

и престанал да чува думите на земята, нейния глас,

започнал да живее напук, в наглост все по-дръзка,

не се грижел за нея, обърнал ù гръб от раз.

 

И накрая боговете се рагневили и земята посърнала,

нейната свежест, нейната прелест тихо угасвали,

природата от рай бавно в пустиня се превърнала,

така есента прогонила вечното лято, макар и за кратко.

 

От тогава всяка година се повтаря този кръговрат,

раят изчезва, за да се завърне още по-шеметно красив,

още по-тържествуващ и велик, но няма връщане назад,

животът не е вечен, а красотата е дар неоценим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...