22 нояб. 2013 г., 21:19

Първично

719 0 0

Първично

 

 

Със затъпели от болката чувства,

ние бродим с огън и меч.

Без да знаем какво ни се случва,

подлагаме всичко на жупел и сеч.

 

Изпепелихме пътеки пребродени,

за да не мине никой по тях.

Там оставихме и всичките спомени,

уж преборили първичния страх.

 

Напред не гледаме, а и какво ли ще видим,

освен мечти изтървани във времето.

Не ни трябва на такива да служим,

ще им стъпчем с безразличие семето.

 

Така си живеем, за никой, за нищо,

освободени от моралното бреме.

Ще каже някой: „Не е ли първично?”...

Да, първично е, но на кой ли му дреме...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...