Първично

Със затъпели от болката чувства,

ние бродим с огън и меч.

Без да знаем какво ни се случва,

подлагаме всичко на жупел и сеч.

Изпепелихме пътеки пребродени,

за да не мине никой по тях.

Там оставихме и всичките спомени,

уж преборили първичния страх.

Напред не гледаме, а и какво ли ще видим,

освен мечти изтървани във времето.

Не ни трябва на такива да служим,

ще им стъпчем с безразличие семето.

Така си живеем, за никой, за нищо,

освободени от моралното бреме.

Ще каже някой: „Не е ли първично?”...

Да, първично е, но на кой ли му дреме...