Първично
718
0
0
Първично
Със затъпели от болката чувства,
ние бродим с огън и меч.
Без да знаем какво ни се случва,
подлагаме всичко на жупел и сеч.
Изпепелихме пътеки пребродени,
за да не мине никой по тях.
Там оставихме и всичките спомени,
уж преборили първичния страх.
Напред не гледаме, а и какво ли ще видим,
освен мечти изтървани във времето.
Не ни трябва на такива да служим,
ще им стъпчем с безразличие семето.
Така си живеем, за никой, за нищо,
освободени от моралното бреме.
Ще каже някой: „Не е ли първично?”...
Да, първично е, но на кой ли му дреме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димо Всички права запазени
