Първият ден
Първият ден
Има ден като въздуха-щедър, обилен, омаен,
дишаш с пълни гърди и потокът те носи в безкрая.
Ти си лодка хартиена, правена в детски ръчички,
а вълните –кутрета те лижат гальовно с езиче.
Още миг-и ще стигнеш море! Но на теб доскучава,
отегчен се отпускаш, заспиваш...И следва забрава.
Има ден като липса на въздух. Главата-във клещи,
дробовете се пръскат, сърцето се блъска горещо!
Още миг като този и то ще избухне гръмовно.
Ден такъв, който край сякаш няма, до края си спомняш.
Аз съм първият ден!!!
Чуй, така си избрах! И нехая,
че след всеки мой залез един като теб ме забравя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Божилова Все права защищены
