bojilova1 (Петя Божилова)
346 3131
May 25, 2012, 7:46 AM

Първият ден 

  Poetry » Love
564 0 3

Първият ден

 

Има ден като въздуха-щедър, обилен, омаен,

дишаш с пълни гърди и потокът те носи в безкрая.

Ти си лодка хартиена, правена в детски ръчички,

а вълните –кутрета те лижат гальовно с езиче.

Още миг-и ще стигнеш море! Но на теб доскучава,

отегчен се отпускаш, заспиваш...И следва забрава.

 

Има ден като липса на въздух. Главата-във клещи,

дробовете се пръскат, сърцето се блъска горещо!

Още миг като този и то ще избухне гръмовно.

Ден такъв, който край сякаш няма, до края си спомняш.

Аз съм първият ден!!!

Чуй, така си избрах! И нехая,

че след всеки мой залез един като теб ме забравя...

© Петя Божилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??