25.05.2012 г., 7:46 ч.

Първият ден 

  Поезия » Любовна
597 0 3

Първият ден

 

Има ден като въздуха-щедър, обилен, омаен,

дишаш с пълни гърди и потокът те носи в безкрая.

Ти си лодка хартиена, правена в детски ръчички,

а вълните –кутрета те лижат гальовно с езиче.

Още миг-и ще стигнеш море! Но на теб доскучава,

отегчен се отпускаш, заспиваш...И следва забрава.

 

Има ден като липса на въздух. Главата-във клещи,

дробовете се пръскат, сърцето се блъска горещо!

Още миг като този и то ще избухне гръмовно.

Ден такъв, който край сякаш няма, до края си спомняш.

Аз съм първият ден!!!

Чуй, така си избрах! И нехая,

че след всеки мой залез един като теб ме забравя...

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??