14 авг. 2021 г., 09:55

Първолаче

1.5K 0 6

 

Носим букети в ръце.

Училището ни събира нас в клас.

Трепти моето сърце.

Звънецът ще забие със звучен глас.

 

Вече съм юнак голям.

Аз имам и букварче ново.

Буквичките вече знам.

За първолаче съм готово.

 

С гордост ставам първи клас.

Задачите смятам с лекота.

Чета буквите в захлас.

За мен да чета е радостта.

 

Радвам аз мама, татко

и за награда ме целуват.

Вечер заспивам сладко.

Всеки ден те ми се любуват.

 

Автор: Виктория Милчева

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...