14 мая 2023 г., 21:38

Първото ми име

665 2 2

Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,
на опитите за превземане със щурм.
Да устоявам на бурите и мощните вълнения,
да не се разкъсвам под напора на ветрове и остри думи.
Да не потъвам под натиск отгоре въпреки липсата на дъх 
и да се въздигам отново, и отново.
Тялото ми разпознава по навик всеки опит за нападение и реагира.
Мисълта ми е тренирана да не бъда жертва.
Твърдост е второто ми име.
Или поне така си мислех, докато не срещнах нежността. 
Какво сладко покушение!
Само неочакваното е в състояние да те слиса до обезоръжаване, 
да срине всяка защита и да навлезе в теб. 
За да отпусна юмрук,
да се оставя на вълнението, 
да почувствам вятъра,
да чуя истинските думи,
да приема прегръдката
и да вдишам синевата.
Тялото ми да омекне,
мисълта ми да се изгуби в блаженство
и да си припомня първото ми име.
Надежда!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...