14.05.2023 г., 21:38

Първото ми име

654 2 2

Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,
на опитите за превземане със щурм.
Да устоявам на бурите и мощните вълнения,
да не се разкъсвам под напора на ветрове и остри думи.
Да не потъвам под натиск отгоре въпреки липсата на дъх 
и да се въздигам отново, и отново.
Тялото ми разпознава по навик всеки опит за нападение и реагира.
Мисълта ми е тренирана да не бъда жертва.
Твърдост е второто ми име.
Или поне така си мислех, докато не срещнах нежността. 
Какво сладко покушение!
Само неочакваното е в състояние да те слиса до обезоръжаване, 
да срине всяка защита и да навлезе в теб. 
За да отпусна юмрук,
да се оставя на вълнението, 
да почувствам вятъра,
да чуя истинските думи,
да приема прегръдката
и да вдишам синевата.
Тялото ми да омекне,
мисълта ми да се изгуби в блаженство
и да си припомня първото ми име.
Надежда!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...