27 мар. 2006 г., 06:22

Първото ми стихотворение

Поэзия

790 0 4

Летя над мъглата унесена
във утрото ранно се нося.
над мене дъга е извесена
цветът на живота във нея
все търся...
Летейки ,пропадам...като вихър
все по надолу,а под мене е пъстро и хубаво
във водата оглеждам лика си...
Вместо във водата пропадам под земята.
А над мен поникнала трева и славей пей,
но къде е останала дъгата ...и защо ли
слънцето не грей...
Чувам гласове на хора.
Викам им ,но никой не ме чува.
Остава глух дори простора и моят вик
без отговор захлъхва.
Искам със глас да заплача,
но сълзата в скала се превръща,
а гласът ми стон нечовешки...

Можете да не ме оценявате.Това беше първото ми стихотворение ,преди много години.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dani (Даниела)

ДОБРО Е,НИЩО ЧЕ Е ПЪРВО...5..

2006-03-29T07:53:39+03:00
scram (Вал)

Искам със глас да заплача,
но сълзата в скала се превръща,
а гласът ми стон нечовешки...

Харесва ми!

2006-03-28T13:10:26+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Благодаря Надя!Може би съм била на твоята възраст,когато съм го писала.А преди това само четиристишия или нещо подно на стихчета.Тази възраст е трудна наистина,нито си дете нито възрастен,а светът е примамлив и едновременно пълен с абсурди.

2006-03-28T08:00:02+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

На мен също много ми харесва.. 6

2006-03-28T07:47:42+03:00