27.03.2006 г., 6:22 ч.

Първото ми стихотворение 

  Поезия
610 0 4

Летя над мъглата унесена
във утрото ранно се нося.
над мене дъга е извесена
цветът на живота във нея
все търся...
Летейки ,пропадам...като вихър
все по надолу,а под мене е пъстро и хубаво
във водата оглеждам лика си...
Вместо във водата пропадам под земята.
А над мен поникнала трева и славей пей,
но къде е останала дъгата ...и защо ли
слънцето не грей...
Чувам гласове на хора.
Викам им ,но никой не ме чува.
Остава глух дори простора и моят вик
без отговор захлъхва.
Искам със глас да заплача,
но сълзата в скала се превръща,
а гласът ми стон нечовешки...


Можете да не ме оценявате.Това беше първото ми стихотворение ,преди много години.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ДОБРО Е,НИЩО ЧЕ Е ПЪРВО...5..
  • Искам със глас да заплача,
    но сълзата в скала се превръща,
    а гласът ми стон нечовешки...

    Харесва ми!
  • Благодаря Надя!Може би съм била на твоята възраст,когато съм го писала.А преди това само четиристишия или нещо подно на стихчета.Тази възраст е трудна наистина,нито си дете нито възрастен,а светът е примамлив и едновременно пълен с абсурди.
  • На мен също много ми харесва.. 6
Предложения
: ??:??