Първу е словуту
Маро, стига шпреха селски.
Нервя съ кът бясну кучи.
Нъучи съ иврупейски!
Трудну, ну шъ съ нъучиш.
Бойку същу къту тебе,
учи съ пу път гуркия.
Ут пръскалкътъ - в крислоту,
и сигъ ръсте нъ шия.
Ни ми кимъй къту кравъ,
ъм къжи - ръзбраф кункретну.
Казвъй здрасти, вместу маръ
без намигвъни директну.
Тойту ими пак е Мара,
а пък здрасти е селямъ.
Спиръш с екс ут двестъ грамъ,
зъ Ивропъ туй е драмъ.
И укъсъй си фустанъ,
здраву никуй там ни носи.
Ши зъголиш ляву раму
и биз никъкви въпроси.
Чумъ нямъ спуминуваш,
чумъ имъ пу уфцете.
Зъ глъвъ, Ивропъ давъ
яки кинти нъ свинете.
Не нъ тия дет съ в Влашку,
а нъ наште в пърлъментъ.
Мароу, дръж съ по-юнашку
и дъ чаками мументъ.
Аз зъ кмет шъ тъ придложъ,
ти пък мен зъ депутат.
Иврупейски дъ гу кажъ:
ши сме супер след мандат.
Но учи съ дъ хуртуваш
със купешки диълект.
Малку зор, ама си струвъ.
После ши сме баш пирфект
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
