8.09.2018 г., 15:05 ч.

Първу е словуту 

  Поезия
5.0 / 3
367 0 3
Маро, стига шпреха селски.
Нервя съ кът бясну кучи.
Нъучи съ иврупейски!
Трудну, ну шъ съ нъучиш.
Бойку същу къту тебе,
учи съ пу път гуркия.
Ут пръскалкътъ - в крислоту,
и сигъ ръсте нъ шия.
Ни ми кимъй къту кравъ,
ъм къжи - ръзбраф кункретну.
Казвъй здрасти, вместу маръ
без намигвъни директну. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Нямам време за късни раздели в тишина, от която боли. Само длани, до болка поели шепа кръв от фалшив...
  • От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...
  • Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...

Още произведения »