Първу е словуту
Маро, стига шпреха селски.
Нервя съ кът бясну кучи.
Нъучи съ иврупейски!
Трудну, ну шъ съ нъучиш.
Бойку същу къту тебе,
учи съ пу път гуркия.
Ут пръскалкътъ - в крислоту,
и сигъ ръсте нъ шия.
Ни ми кимъй къту кравъ,
ъм къжи - ръзбраф кункретну.
Казвъй здрасти, вместу маръ
без намигвъни директну.
Тойту ими пак е Мара,
а пък здрасти е селямъ.
Спиръш с екс ут двестъ грамъ,
зъ Ивропъ туй е драмъ.
И укъсъй си фустанъ,
здраву никуй там ни носи.
Ши зъголиш ляву раму
и биз никъкви въпроси.
Чумъ нямъ спуминуваш,
чумъ имъ пу уфцете.
Зъ глъвъ, Ивропъ давъ
яки кинти нъ свинете.
Не нъ тия дет съ в Влашку,
а нъ наште в пърлъментъ.
Мароу, дръж съ по-юнашку
и дъ чаками мументъ.
Аз зъ кмет шъ тъ придложъ,
ти пък мен зъ депутат.
Иврупейски дъ гу кажъ:
ши сме супер след мандат.
Но учи съ дъ хуртуваш
със купешки диълект.
Малку зор, ама си струвъ.
После ши сме баш пирфект
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
