4 мая 2014 г., 12:15

Пъстрота

476 0 0

Животът бил и многолик, и пъстър,

но пъстротата има своя град.

В миналото казвал се е Дръстър.

Силистра - днес я знае стар и млад.

 

Сякаш, че от там извира Дунав.

Начало на България е там.

От изгрева до залеза е чудо

достойно за Божествения храм.

 

Силистра като птица хубавее

приседнала на лъвското чело.

Щастлив съм, че във този град живея.

От този град е мойто потекло.

 

Дорусторум, Дръстър, днес - Силистра,

горди и красиви имена...

Един гердан от перлени мъниста.

Корона върху лъвската глава.

 

Градът, във който всичко е по много -

златно, бяло, синьо... Пъстрота!

Зимата е студ, а лете - огън.

В Силистра сме над малките неща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...