May 4, 2014, 12:15 PM

Пъстрота

  Poetry
472 0 0

Животът бил и многолик, и пъстър,

но пъстротата има своя град.

В миналото казвал се е Дръстър.

Силистра - днес я знае стар и млад.

 

Сякаш, че от там извира Дунав.

Начало на България е там.

От изгрева до залеза е чудо

достойно за Божествения храм.

 

Силистра като птица хубавее

приседнала на лъвското чело.

Щастлив съм, че във този град живея.

От този град е мойто потекло.

 

Дорусторум, Дръстър, днес - Силистра,

горди и красиви имена...

Един гердан от перлени мъниста.

Корона върху лъвската глава.

 

Градът, във който всичко е по много -

златно, бяло, синьо... Пъстрота!

Зимата е студ, а лете - огън.

В Силистра сме над малките неща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...