4.05.2014 г., 12:15

Пъстрота

478 0 0

Животът бил и многолик, и пъстър,

но пъстротата има своя град.

В миналото казвал се е Дръстър.

Силистра - днес я знае стар и млад.

 

Сякаш, че от там извира Дунав.

Начало на България е там.

От изгрева до залеза е чудо

достойно за Божествения храм.

 

Силистра като птица хубавее

приседнала на лъвското чело.

Щастлив съм, че във този град живея.

От този град е мойто потекло.

 

Дорусторум, Дръстър, днес - Силистра,

горди и красиви имена...

Един гердан от перлени мъниста.

Корона върху лъвската глава.

 

Градът, във който всичко е по много -

златно, бяло, синьо... Пъстрота!

Зимата е студ, а лете - огън.

В Силистра сме над малките неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...