Път
Странично се родих за по-напряко,
развързах възела на старото имáне.
Огледах кръстопътя, казах «Яко!
Ще поживея малко, пък каквото стане...»
Но влюбих се в живота ти безкраен!
В пътеката с посипаното слънце
и извора дълбок, неизчерпаем
от който пие океан и зрънце...
Обичам те!... Когато режеш косо,
косите ми не стигат раменете...
Обувам пак пътеката набосо
и тичам с ветровете ти на лете...
Поглеждам със търпение в очите
на охлювче. Любов безплътна.
Вървя по белезите на лъчите
и ще се връщам пак за теб. Безпътна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
. Никой не ми е посвещавал стихотворение... от деня, когато тъкмо бяхме хвърлили пионерските връзки... преди година разбрах, че моят съученик се е утвърдил в писателското поприще, беше гениален математик... Трогната съм, Наде!... "Обичате ме зная и такава... Със всичките изгубени войни." Благодаря!