Juana (Ваня Йорданова)
68 26
16 авг. 2022 г., 19:57

Път 

  Поэзия » Философская
489 0 4

 

 

Разделял ли си някога залък?

Давал ли си и последната троха?

Усещал ли си се безнадеждно малък

когато си подавал на някого ръка?

 

Аз разделях и дарявах смело

и от никого не чаках "Браво!".

Даденото два пъти ми беше взето.

Изправях се и започвах отначало.

 

Приятелствата се оказваха фалшиви.

Всеки смята в собствения си тефтер!

Монети дрънкат в джобове пробити,

истината придобива грозен силует!

 

Но светът за всички е създаден

Всеки сам намира своя кът.

Но веднъж със сърце проправен

не ще изгубиш своя път!

 

 

© Ваня Йорданова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Това, което душата премълчава »

34 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мой. Хареса ми
  • Хубав стих си написала – топъл, вярващ и обичащ!
    "Но веднъж със сърце проправен
    не ще изгубиш своя път!"!
  • Много благодаря!
  • Поздравления за стиха ти, Ваня!

    "Аз разделях и дарявах смело

    и от никого не чаках "Браво!".

    Даденото два пъти ми беше взето.

    Изправях се и започвах отначало."

    Пожелавам ти успех!
Предложения
: ??:??