16.08.2022 г., 19:57

Път

946 0 3

 

 

Разделял ли си някога залък?

Давал ли си и последната троха?

Усещал ли си се безнадеждно малък

когато си подавал на някого ръка?

 

Аз разделях и дарявах смело

и от никого не чаках "Браво!".

Даденото два пъти ми беше взето.

Изправях се и започвах отначало.

 

Приятелствата се оказваха фалшиви.

Всеки смята в собствения си тефтер!

Монети дрънкат в джобове пробити,

истината придобива грозен силует!

 

Но светът за всички е създаден

Всеки сам намира своя кът.

Но веднъж със сърце проправен

не ще изгубиш своя път!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

34 място

Коментари

Коментари

  • Хубав стих си написала – топъл, вярващ и обичащ!
    "Но веднъж със сърце проправен
    не ще изгубиш своя път!"!
  • Много благодаря!
  • Поздравления за стиха ти, Ваня!

    "Аз разделях и дарявах смело

    и от никого не чаках "Браво!".

    Даденото два пъти ми беше взето.

    Изправях се и започвах отначало."

    Пожелавам ти успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....