13 мая 2007 г., 22:02

ПЪТ

Поэзия

660 0 2

                           ПЪТ

        НЕ ВЕДНЪЖ
        СИ МЕ РАДВАЛ, БАЛКАНЕ,
        ИЗ ДЕФИЛЕТО
        НЕВОЛНО ВАДЯ ПЕРО...

       РЕКАТА ПЕНЛИВА,
       ГАЛЯТ СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ.
       АКАЦИИ СЕ СМЕЯТ,
       КЛАНЯТ СЕ НИСКО ВЪРБИ...

       ОМАЙВА ГОРАТА,
       ВЯТЪР ЛИСТАТА ГАЛИ,
       НА ПТИЧА ПЕСЕН,
       БЪЛКАНЕ, СМЕ МЕЧТАЛИ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

калчева (Елена Калчева)

БЛАГОДАРЯ! Стихът е написан на връщане от срещата във влака.
София - Попово

2007-05-14T20:20:20+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Явно Балканът ти е като близък приятел. Благодаря за красивия стих и споделената емоция!

2007-05-14T19:45:34+03:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬