Път

Поэзия

589 0 5

Като в сън... сред полета от магарешки тръни,

без посока, босонога тичам и днес из тях.

Бодлите се забиват в плътта и в ума ми,

от лепкавите им бодящи листа се храни моят страх.

Всяка крачка по-дива е и по-боляща.

По бодлите им злостни оставям парченца от мен.

Снагата ми, обезобразена и кървяща,

дали ще приюти душата ми и този ден?!?

И в края на пътуването ми трънливо,

малко преди душата ми да поеме вечния си път,

да срещне едно сърце надрано, но все още живо,

макар за миг... но заедно да повървят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fam (Нели)

Благодаря Ви много..знам, че всеко сърце си има своите белези...предполагам и вашите...но наистина се чудя как е възможно човешките сърца да понасят толкова болка...Пожалавам ви вашите да са изпълнени с радости и любов..много, много любов

2007-10-31T17:46:14+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Поздравления!Желая ти по малко тръни по пътя
и сърце доста преди края му!
Хубав стих!

2007-10-31T17:19:47+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво.
Силен финал!
С обич за наранените сърца.

2007-10-31T17:18:07+02:00
darisss (Дарина Шопова)

Ще срещнеш такова сърце и то ще те изуми със здравината си!Имаше една такава притча, Господ незнаел на кой да даде любовта.Дал я на камъка, но той се пръснал;дал я на цветето, но то увехнало;накрая я дал на сърцето, защото само то издържалоСърцата са нашата слабост, но и нашата сила

2007-10-31T17:04:26+02:00
darisss (Дарина Шопова)

Интересен пътХубав е стиха ти Нели

2007-10-31T16:59:13+02:00