fam (Нели)
63 60
31 oct 2007, 16:54

Път 

  Poesía
440 0 5
     

Като в сън... сред полета от  магарешки тръни,

без посока, босонога тичам и днес из тях.

Бодлите се забиват в плътта и в ума ми,

от лепкавите им бодящи листа се храни  моят страх.

 

Всяка крачка по-дива е и по-боляща.

По бодлите им злостни оставям парченца от мен.

Снагата ми, обезобразена и кървяща,

дали ще приюти душата ми и този ден?!?

 

И в края на пътуването ми трънливо,

малко преди душата ми да поеме вечния си път,

да срещне едно сърце надрано, но все още живо,

макар за миг... но заедно да повървят.

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви много..знам, че всеко сърце си има своите белези...предполагам и вашите...но наистина се чудя как е възможно човешките сърца да понасят толкова болка...Пожалавам ви вашите да са изпълнени с радости и любов..много, много любов
  • Поздравления!Желая ти по малко тръни по пътя
    и сърце доста преди края му!
    Хубав стих!
  • Много хубаво.
    Силен финал!
    С обич за наранените сърца.
  • Ще срещнеш такова сърце и то ще те изуми със здравината си!Имаше една такава притча, Господ незнаел на кой да даде любовта.Дал я на камъка, но той се пръснал;дал я на цветето, но то увехнало;накрая я дал на сърцето, защото само то издържалоСърцата са нашата слабост, но и нашата сила
  • Интересен пътХубав е стиха ти Нели
Propuestas
: ??:??