Като в сън... сред полета от магарешки тръни,
без посока, босонога тичам и днес из тях.
Бодлите се забиват в плътта и в ума ми,
от лепкавите им бодящи листа се храни моят страх.
Всяка крачка по-дива е и по-боляща.
По бодлите им злостни оставям парченца от мен.
Снагата ми, обезобразена и кървяща,
дали ще приюти душата ми и този ден?!?
И в края на пътуването ми трънливо,
малко преди душата ми да поеме вечния си път,
да срещне едно сърце надрано, но все още живо,
макар за миг... но заедно да повървят.