Път
Като в сън... сред полета от магарешки тръни,
без посока, босонога тичам и днес из тях.
Бодлите се забиват в плътта и в ума ми,
от лепкавите им бодящи листа се храни моят страх.
Всяка крачка по-дива е и по-боляща.
По бодлите им злостни оставям парченца от мен.
Снагата ми, обезобразена и кървяща,
дали ще приюти душата ми и този ден?!?
И в края на пътуването ми трънливо,
малко преди душата ми да поеме вечния си път,
да срещне едно сърце надрано, но все още живо,
макар за миг... но заедно да повървят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Сърцата са нашата слабост, но и нашата сила