30 дек. 2005 г., 15:20

ПЪТ

750 0 0

ПЪТ

 

Понякога е трудно да говоря,

понякога е трудно да мълча

Така ли все ще трябва да се боря

за всяка дума,
изречена от твоята уста.

Така вървя на ден по крачка –

но все далече е целта.

Това, което искам да ти кажа

остава винаги за сутринта.

За да приемеш, за да повярваш

ще трябва дълго да вървя.

Не е умората, която ме задавя,

и не пътя е – дето го поех.

Той там стои,
а може да го няма.

Аз тихо или бурно –   ще го мина.

Но моля те не си отивай –

почакай ме, ще дойда –

повярвай ми поне сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...