Път
Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,
а Май във дърветата светло се рони
и вятърът бяга – отвързано куче.
Знам, нещо красиво със мен ще се случи.
Усмихва се пътят, напред лъкатуши.
Страхливите мисли престанах да слушам
И сложила в джоба две глътки надежда
пътувам, пътувам – тъй лесно изглежда...
Зад мене остават въпроси, съмнения...
Как весело махат ми млади растения!
Потръпвам от вяра, намерила смисъл.
Да, пътят за мен този стих е написал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
