Път
Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,
а Май във дърветата светло се рони
и вятърът бяга – отвързано куче.
Знам, нещо красиво със мен ще се случи.
Усмихва се пътят, напред лъкатуши.
Страхливите мисли престанах да слушам
И сложила в джоба две глътки надежда
пътувам, пътувам – тъй лесно изглежда...
Зад мене остават въпроси, съмнения...
Как весело махат ми млади растения!
Потръпвам от вяра, намерила смисъл.
Да, пътят за мен този стих е написал!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
