Път

25 jun 2017, 1:17

Poesía » Otra

510 2 9

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,

а Май във дърветата светло се рони

и вятърът бяга – отвързано куче.

Знам, нещо красиво със мен ще се случи.

Усмихва се пътят, напред лъкатуши.

Страхливите мисли престанах да слушам

И сложила в джоба две глътки надежда

пътувам, пътувам – тъй лесно изглежда...

Зад мене остават въпроси, съмнения...

Как весело махат ми млади растения!

Потръпвам от вяра, намерила смисъл.

Да, пътят за мен този стих е написал!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanita21 (Татяна Василева)

2017-07-01T23:09:40+03:00

Колко вдъхновяващо и светло произведение! Накара ме да почувствам вярата ти в пътя без значение кога, къде и как! Просто вяра, че всичко е такова, каквото трябва да е! Поздрави!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-06-27T19:56:17+03:00

Много е хубаво, Нина! Поздрави!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-27T10:07:32+03:00

Красиви и мъдри стихове! Поздрави, Нина!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-06-26T12:50:45+03:00
voda (Елица Ангелова)

2017-06-26T03:28:58+03:00

Смислен текст и образен изказ!
Харесах.
Alex.Malkata (Алекс Малката)

2017-06-25T20:28:49+03:00

Харесах!... Приятно пътуване
Violet_86 (Виолета)

2017-06-25T09:37:57+03:00

Прекрасно е, Нина.
Приеми моите поздравления.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-25T06:44:50+03:00

Може ли да повървя с теб по този път?
koli4a (Никола Апостолов)

2017-06-25T03:16:18+03:00

Хубаво, Нина! Харесах и оценявам!
Поздрави!