Опитват се мъглите

да ме обвият в тъмнина.

На път са и нощите

да ме лишат от светлина.

И този бурен вятър

от мен откъсва семена.

Животът е театър

с различни даже имена.

А аз на тази сцена

не искам вече да съм там

и в роля извратена

да се измъчвам още сам.

Ще ги издухам с мисъл

мъглите в моята душа

и ще потърся смисъл

по пътя нов да не греша.

Ще свалям и луната

да свети в мене през нощта,

а скришом семената

ще слагам в пазвата-пещта.

И тука да покълнат

на топличко във мойта гръд.

Аз вече съм погълнат

към себе си да търся път.