Път към себе си
Опитват се мъглите
да ме обвият в тъмнина.
На път са и нощите
да ме лишат от светлина.
И този бурен вятър
от мен откъсва семена.
Животът е театър
с различни даже имена.
А аз на тази сцена
не искам вече да съм там
и в роля извратена
да се измъчвам още сам.
Ще ги издухам с мисъл
мъглите в моята душа
и ще потърся смисъл
по пътя нов да не греша.
Ще свалям и луната
да свети в мене през нощта,
а скришом семената
ще слагам в пазвата-пещта.
И тука да покълнат
на топличко във мойта гръд.
Аз вече съм погълнат
към себе си да търся път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени