7.04.2015 г., 21:08

Път към себе си

441 1 0

Опитват се мъглите

да ме обвият в тъмнина.

На път са и нощите

да ме лишат от светлина.

 

И този бурен вятър

от мен откъсва семена.

Животът е театър

с различни даже имена.

 

А аз на тази сцена

не искам вече да съм там

и в роля извратена

да се измъчвам още сам.

 

Ще ги издухам с мисъл

мъглите в моята душа

и ще потърся смисъл

по пътя нов да не греша.

 

Ще свалям и луната

да свети в мене през нощта,

а скришом семената

ще слагам в пазвата-пещта.

 

И тука да покълнат

на топличко във мойта гръд.

Аз вече съм погълнат

към себе си да търся път.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...