7 abr 2015, 21:08

Път към себе си

  Poesía » Otra
446 1 0

Опитват се мъглите

да ме обвият в тъмнина.

На път са и нощите

да ме лишат от светлина.

 

И този бурен вятър

от мен откъсва семена.

Животът е театър

с различни даже имена.

 

А аз на тази сцена

не искам вече да съм там

и в роля извратена

да се измъчвам още сам.

 

Ще ги издухам с мисъл

мъглите в моята душа

и ще потърся смисъл

по пътя нов да не греша.

 

Ще свалям и луната

да свети в мене през нощта,

а скришом семената

ще слагам в пазвата-пещта.

 

И тука да покълнат

на топличко във мойта гръд.

Аз вече съм погълнат

към себе си да търся път.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...