Apr 7, 2015, 9:08 PM

Път към себе си

  Poetry » Other
443 1 0

Опитват се мъглите

да ме обвият в тъмнина.

На път са и нощите

да ме лишат от светлина.

 

И този бурен вятър

от мен откъсва семена.

Животът е театър

с различни даже имена.

 

А аз на тази сцена

не искам вече да съм там

и в роля извратена

да се измъчвам още сам.

 

Ще ги издухам с мисъл

мъглите в моята душа

и ще потърся смисъл

по пътя нов да не греша.

 

Ще свалям и луната

да свети в мене през нощта,

а скришом семената

ще слагам в пазвата-пещта.

 

И тука да покълнат

на топличко във мойта гръд.

Аз вече съм погълнат

към себе си да търся път.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...