Apr 7, 2015, 9:08 PM

Път към себе си

  Poetry » Other
442 1 0

Опитват се мъглите

да ме обвият в тъмнина.

На път са и нощите

да ме лишат от светлина.

 

И този бурен вятър

от мен откъсва семена.

Животът е театър

с различни даже имена.

 

А аз на тази сцена

не искам вече да съм там

и в роля извратена

да се измъчвам още сам.

 

Ще ги издухам с мисъл

мъглите в моята душа

и ще потърся смисъл

по пътя нов да не греша.

 

Ще свалям и луната

да свети в мене през нощта,

а скришом семената

ще слагам в пазвата-пещта.

 

И тука да покълнат

на топличко във мойта гръд.

Аз вече съм погълнат

към себе си да търся път.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...