27 дек. 2011 г., 11:23

Път между преспите 

  Поэзия » Другая
590 0 7

Път между преспите

 

Вървим. Под краката ни леко проплаква снегът.

Вървим. Ще ловуваме – красота.

Древни войни в съня се пробуждат.

Белите хълмове стъпките слушат.

И блестят.

Ние бързаме – в тоя и отвъдния свят. По ръба.

С поприведени клони дървета мълчат.

Само стъпките тишината пропукват.

И на хълма пред нас се изправя денят.

Отразен, заживява чрез нас.

Колко път, колко страст

с белите стъпки оставяме.

Път през себе си сякаш проправяме

в тази девствена белота,

някак древно приведени

и човешки изправени.

И по дългия път през снега –

побеляваме.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??