Dec 27, 2011, 11:23 AM

Път между преспите 

  Poetry » Other
592 0 7

Път между преспите

 

Вървим. Под краката ни леко проплаква снегът.

Вървим. Ще ловуваме – красота.

Древни войни в съня се пробуждат.

Белите хълмове стъпките слушат.

И блестят.

Ние бързаме – в тоя и отвъдния свят. По ръба.

С поприведени клони дървета мълчат.

Само стъпките тишината пропукват.

И на хълма пред нас се изправя денят.

Отразен, заживява чрез нас.

Колко път, колко страст

с белите стъпки оставяме.

Път през себе си сякаш проправяме

в тази девствена белота,

някак древно приведени

и човешки изправени.

И по дългия път през снега –

побеляваме.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??