Път между преспите
Път между преспите
Вървим. Под краката ни леко проплаква снегът.
Вървим. Ще ловуваме – красота.
Древни войни в съня се пробуждат.
Белите хълмове стъпките слушат.
И блестят.
Ние бързаме – в тоя и отвъдния свят. По ръба.
С поприведени клони дървета мълчат.
Само стъпките тишината пропукват.
И на хълма пред нас се изправя денят.
Отразен, заживява чрез нас.
Колко път, колко страст
с белите стъпки оставяме.
Път през себе си сякаш проправяме
в тази девствена белота,
някак древно приведени
и човешки изправени.
И по дългия път през снега –
побеляваме.
© Петя Стефанова All rights reserved.
