Има милиарди истини – всичките верни.

Блещукат сред необята мечти безбройни.

Някой за къшей хляб, за покрив се моли,

друг зинал уста Кълбото синьо да погълне.

Не се боя, алчността едва ли света ще погуби.

Може ли в търбух ненаситен духът да се свие?

Всяка форма – осезаема, зрима е съд нетраен,

руши се материята, духът е недосегаем, вечен.

Мой свят – стар и нов, праведен и грешен,

с милиарди истини и толкова заблуди окичен,

знам, утре няма да си същият, какъвто си днес,

ала пак едните ще са господари, а другите – роби.

И все пак, обичам те, мой свят – светъл и мрачен!

Би ли съществувал още, ако рогатият ти е Създател?

Пламъче във всяко сърце човешко трепка и светлее.

За Път обратен, позабравен, душата в съня си милее.

Самадхи