4.03.2023 г., 17:01

Път обратен

821 0 0

 

Има милиарди истини – всичките верни.

Блещукат сред необята мечти безбройни.

Някой за къшей хляб, за покрив се моли,

друг зинал уста Кълбото синьо да погълне.

 

Не се боя, алчността едва ли света ще погуби.

Може ли в търбух ненаситен духът да се свие?

Всяка форма – осезаема, зрима е съд нетраен,

руши се материята, духът е недосегаем, вечен.

 

Мой свят – стар и нов, праведен и грешен,

с милиарди истини и толкова заблуди окичен,

знам, утре няма да си същият, какъвто си днес,

ала пак едните ще са господари, а другите – роби.

 

И все пак, обичам те, мой свят – светъл и мрачен!

Би ли съществувал още, ако рогатият ти е Създател?

Пламъче във всяко сърце човешко трепка и светлее.

За Път обратен, позабравен, душата в съня си милее.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...