11 окт. 2005 г., 18:41

Път за никъде 

  Поэзия
941 0 3
Тръгни до мен,
но този път бъди Добрата,
да светва ден,
да няма намек за отплата.

И тръни да ни станат
росните треви,
ти само не преставай,
до мен върви!

Защото там,
където ще добродим,
изгасва плам,
а самовили хоро водят.

Разкрий душа
със всичкото си да усетиш
как след дъжда
окъпана дъгата свети.

И облаците са измити,
беззъби-всичките злини,
и лошотиите-превити.
Ухаят пак на свян треви...

Тръгни със мен.

© Светлозар Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??