8 июн. 2008 г., 10:05

Пътека

900 0 1

          Пътека

 

Мога да си тръгна днес от тука.

Ще го направя с вдигната глава,

която никога не сведох за преструвка,

която няма да сведа дори сега.

 

Мога да си тръгна днес от тука,

очите ми ще гледат с чест света,

сега от нищо вече не ми пука,

защото никога не казах клевета.

 

Истината казвах честно във очите,

не се страхувах от това,

но трябвало да свалям аз звездите.

Разбрах, че искали ги до една.

 

Трябва да си тръгна днес от тука,

защото не свалих нито една.

То щеше да е пълна скута,

като другите да свалям ги така!

 

Ще си тръгна днес от тука.

Задушавам се от злоба, завист и безчест.

Никога не бих станала аз пътека,

която другите да тъпчат я безчет!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...