8 jun 2008, 10:05

Пътека

  Poesía » Otra
899 0 1

          Пътека

 

Мога да си тръгна днес от тука.

Ще го направя с вдигната глава,

която никога не сведох за преструвка,

която няма да сведа дори сега.

 

Мога да си тръгна днес от тука,

очите ми ще гледат с чест света,

сега от нищо вече не ми пука,

защото никога не казах клевета.

 

Истината казвах честно във очите,

не се страхувах от това,

но трябвало да свалям аз звездите.

Разбрах, че искали ги до една.

 

Трябва да си тръгна днес от тука,

защото не свалих нито една.

То щеше да е пълна скута,

като другите да свалям ги така!

 

Ще си тръгна днес от тука.

Задушавам се от злоба, завист и безчест.

Никога не бих станала аз пътека,

която другите да тъпчат я безчет!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...