Jun 8, 2008, 10:05 AM

Пътека

  Poetry » Other
897 0 1

          Пътека

 

Мога да си тръгна днес от тука.

Ще го направя с вдигната глава,

която никога не сведох за преструвка,

която няма да сведа дори сега.

 

Мога да си тръгна днес от тука,

очите ми ще гледат с чест света,

сега от нищо вече не ми пука,

защото никога не казах клевета.

 

Истината казвах честно във очите,

не се страхувах от това,

но трябвало да свалям аз звездите.

Разбрах, че искали ги до една.

 

Трябва да си тръгна днес от тука,

защото не свалих нито една.

То щеше да е пълна скута,

като другите да свалям ги така!

 

Ще си тръгна днес от тука.

Задушавам се от злоба, завист и безчест.

Никога не бих станала аз пътека,

която другите да тъпчат я безчет!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...