Пътека към зимата
ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща.
Самотата не става за лек –
но не идвай при мен по принуда.
Имам нужда от верен човек –
носещ обич, дори да е трудна.
Уморена когато заспя
и разсърден денят се напуши.
да ме сгрее със чай от липа,
с две бисквити и сладко от круши.
Осланения гръб на нощта
изгревът щом възседне – наперен,
и угасне без съсък свещта –
да повярвам, че ме е намерил.
Всичко мога от мене да дам,
ала повод не искам за рани.
Споменѝ само дума една –
за да зная защо да остана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
