12 окт. 2013 г., 20:08

Пътеката...

661 0 2

С целувка ще започна.

Ще те погаля, ще те прегърна

и ще се помъча да стъпя на пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Там пак ще те целуна и погаля.

Надявам се там да видя твоята усмивка

и с твоята целувка да се слеят нашите души.

Силно се надявам това да се случи

някой ден между теб и мен.

Слънцето се скри, настана вечер,

но другото слънце си стои и ме сгрява,

топли моята душа.

А аз продължавам да търся пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...