12 окт. 2013 г., 20:08

Пътеката...

660 0 2

С целувка ще започна.

Ще те погаля, ще те прегърна

и ще се помъча да стъпя на пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Там пак ще те целуна и погаля.

Надявам се там да видя твоята усмивка

и с твоята целувка да се слеят нашите души.

Силно се надявам това да се случи

някой ден между теб и мен.

Слънцето се скри, настана вечер,

но другото слънце си стои и ме сгрява,

топли моята душа.

А аз продължавам да търся пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...