12 окт. 2013 г., 20:08

Пътеката...

662 0 2

С целувка ще започна.

Ще те погаля, ще те прегърна

и ще се помъча да стъпя на пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Там пак ще те целуна и погаля.

Надявам се там да видя твоята усмивка

и с твоята целувка да се слеят нашите души.

Силно се надявам това да се случи

някой ден между теб и мен.

Слънцето се скри, настана вечер,

но другото слънце си стои и ме сгрява,

топли моята душа.

А аз продължавам да търся пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...