12.10.2013 г., 20:08

Пътеката...

658 0 2

С целувка ще започна.

Ще те погаля, ще те прегърна

и ще се помъча да стъпя на пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Там пак ще те целуна и погаля.

Надявам се там да видя твоята усмивка

и с твоята целувка да се слеят нашите души.

Силно се надявам това да се случи

някой ден между теб и мен.

Слънцето се скри, настана вечер,

но другото слънце си стои и ме сгрява,

топли моята душа.

А аз продължавам да търся пътеката,

която ще ме отведе до твоето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...