Пътеката
ПЪТЕКАТА
Гората ме поглъща с тишината си.
И води ме пътеката извита
към песента на птица непозната,
която от шубраците е скрита...
Пръстта поема стъпките ми леки...
Листата на дърветата ме галят...
И ето, че откривам пак пътеки,
които други тука са прокарали...
Достигам до самотна, малка пейка
и знам - и други тука се седели...
Ала за мене тя е много скъпа,
защото с тебе тук се бяхме слели...
Да, точно тук нощта се беше спряла,
и с нежна, бледа светлина луната
обливаше прекрасното ти тяло
Ръцете, раменете и косата...
И там – в очите, във нега притворени,
проблясваха омайващо звездите,
и бдяха във нощта над нас, отгоре
над нашите тела – от страст извити....
И днес, дочакал да се спусне мракът,
изправям се и чувствам се пречистен.
Пътеката пред мен отново чака
да поведе към тебе мойте мисли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
