finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
Jul 22, 2009, 3:41 PM

Пътеката 

  Poetry » Love
580 0 10

ПЪТЕКАТА

 

Гората ме поглъща с тишината си.

И води ме пътеката извита

към песента на птица непозната,

която от шубраците е скрита...

Пръстта  поема стъпките ми леки...

Листата на дърветата ме галят...

И ето, че откривам пак пътеки,

които други тука са прокарали...

Достигам до самотна, малка пейка

и знам - и други тука се седели...

Ала за мене тя е много скъпа,

защото с тебе тук се бяхме слели...

Да, точно тук нощта се беше спряла,

и с нежна, бледа светлина луната

обливаше прекрасното ти тяло

Ръцете, раменете и косата...

И там – в очите, във нега притворени,

проблясваха омайващо звездите,

и бдяха във нощта над нас, отгоре

над нашите тела – от страст извити....

И днес, дочакал да се спусне мракът,

изправям се и чувствам се пречистен.

Пътеката пред мен отново чака

да поведе към тебе мойте мисли...

© Георги Ванчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??