Пътеката
ПЪТЕКАТА
Гората ме поглъща с тишината си.
И води ме пътеката извита
към песента на птица непозната,
която от шубраците е скрита...
Пръстта поема стъпките ми леки...
Листата на дърветата ме галят...
И ето, че откривам пак пътеки,
които други тука са прокарали...
Достигам до самотна, малка пейка
и знам - и други тука се седели...
Ала за мене тя е много скъпа,
защото с тебе тук се бяхме слели...
Да, точно тук нощта се беше спряла,
и с нежна, бледа светлина луната
обливаше прекрасното ти тяло
Ръцете, раменете и косата...
И там – в очите, във нега притворени,
проблясваха омайващо звездите,
и бдяха във нощта над нас, отгоре
над нашите тела – от страст извити....
И днес, дочакал да се спусне мракът,
изправям се и чувствам се пречистен.
Пътеката пред мен отново чака
да поведе към тебе мойте мисли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
