8 янв. 2022 г., 08:11

Пътеки

605 0 2

 

Може би...

Трябваше да се срещнем

и просто... да се разминем

Може би...

трябваше,

някъде - там на паважа,

да разпилеем мечтите си...

Да оставим птиците с тях

да се хранят...

После тихо да се разминем,

съвсем непознати

Всеки в своя свят запилян

Може би...

така трябваше...

А може би, не...

Щом се сбъскахме

Щом очите ни поглед заключиха

И прелетяхме за миг във други вселени

Напуснали, за момент, пространство и време

Попаднали във мълниеносен вортех

на чувства!

Може би... така ни е писано...

Да гориме на клади

от любови и от омрази

А може би...

Някъде е написано,

че трябва ние

да напишем това, което

ни е написано...

и после да извървиме пътеката

що сме описали...

 

Valentina N.V. Mitova

06/01/2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...