ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
8 янв. 2022 г., 08:11

Пътеки

608 0 2

 

Може би...

Трябваше да се срещнем

и просто... да се разминем

Може би...

трябваше,

някъде - там на паважа,

да разпилеем мечтите си...

Да оставим птиците с тях

да се хранят...

После тихо да се разминем,

съвсем непознати

Всеки в своя свят запилян

Може би...

така трябваше...

А може би, не...

Щом се сбъскахме

Щом очите ни поглед заключиха

И прелетяхме за миг във други вселени

Напуснали, за момент, пространство и време

Попаднали във мълниеносен вортех

на чувства!

Може би... така ни е писано...

Да гориме на клади

от любови и от омрази

А може би...

Някъде е написано,

че трябва ние

да напишем това, което

ни е написано...

и после да извървиме пътеката

що сме описали...

 

Valentina N.V. Mitova

06/01/2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0